Помните ли всички онези плитки, кокове и весели, пастелни, но неестествени цветове, които бяха модерни за прическите в началото на годината? Е, забравете ги, те остават в миналото. Макар да е трудно да се обобщи, през есента на 2017-та се залага на семплите прически с много по-естествен вид и цвят на косата.
Тъмно русо като пчелен мед или прокраднали се русоляви кичури сред кестенява коса са акцентите сред цветовете на този сезон. Светло и тъмно кестеняво с оттенъци на карамел и мед се срещат най-често по модните подиуми, макар да не е изключено и черното при ситно къдравите афро прически или при гладките прилепнали азиатски коси. Цветните кичури се срещат все по-рядко, но ги има, например при моделите на Версаче. Леденото русо също не е напълно забравено, особено когато се касае за естествения цвят на моделите.
Съвсем непринуден и натурален вид се търси не само в цвета, а и в самите прически. Много често стилистите почти не се намесват, а просто изсушават косата и я оставят да пада по най-естествения за нея начин, както е при моделите на Келвин Клайн. Изсветлелите от слънцето кичури и „развълнувани“ от летния вятър коси навлизат в есента почти без вмешателство от страна на фризьорите.
Както при всичко останало, така и при фризурите модата се върти и всичко ново е добре забравено старо. Най-общо стиловете може да се разделят в две крайности – плътно прилепнали до главата, сякаш намазани с брилянтин коси и буйни, къдрави или вълнисти, с много обем прически, напомнящи за диско ерата. А има и комбинация от двете – прилепени в горната част и пуснати свободно надолу.
При силно прилепналите коси, при които се използват гелове и мусове с мокър ефект, няма отделен бретон. Лицето и ушите остават напълно открити, косата е опъната назад или разделена от път в страни или по средата на главата, като понякога пътят е доста ниско над ухото. Това придава класически шик и елегантност. Мокрият ефект присъства и в прическите в стил „навън вали, а аз нямах чадър“, където косата е чуплива, сресана назад, леко разбъркана, но все пак под контрол.
Плътен бретон, покриващ челото, присъства при по-небрежните прически в ретро стил от 70-те. Макар да изглеждат напълно естествени, краищата са внимателно изправени с преса, а косата е обработена със спрей за текстура. Най-популярни се оказват леко вълнистите сухи коси, на които не им личи, дори и да са обработени с продукти за коса. Естественият ефект е постигнат много внимателно с лосиони и сешоар, а често вместо четка стилистите използват пръстите си.
И ето я другата крайност – високо топирани коси с колосален обем, в стила на 60-те или 80-те години. За тях фризьорите се обръщат към добрите стари техники като топиране с гребен и връзване на мократа коса с хартийки, за получаване на по-естествени и меки къдрици.
Колкото до аксесоарите в прическите, макар и да е пълно с фиби, шноли и диадеми, покрити обилно с искрящи камъчета, може би първото място се държи от черните панделки. Дали ще са тънки и дълги, увиснали надолу, малки и дискретни като папийонки или големи и бухнали, от коприна или кадифе, всичко зависи от конкретната прическа. Често пъти панделката увенчава най-проста конска опашка – вързана ниско долу в основата на тила или по-високо, като може да бъде и почти на върха на главата, а понякога и отстрани. Все още при някои стилисти се срещат така популярните до скоро плитки, най-често преминаващи странично на главата и стигащи до предната част на рамото. Те са или разхлабени и отпуснати, или стегнати и лъскави. В някои случаи една или две съвсем тънки плитчици са акцентът сред свободно разпилените коси. Друг вариант на прическа с плитки е обрамчването на лицето с плитка или носенето ú като коронка на главата. Коковете също не се срещат толкова често като преди и са направени небрежно, от наглед хаотично събрани коси.
