Много от нас не са блестящи спортисти, дори повечето сме посредствени, с ограничени възможности и почти никакъв природен талант. За разлика от генетично облагодетелстваните атлети, на нас ни се налага да полагаме неимоверни усилия и само упоритостта и решителността ни водят към поне някакви спортни постижения.
Оказва се, че това е генетично. Гените в клетките ни определят дали ще спринтираме към финала или ще се влачим до него. С изключение на еднояйчните близнаци, всеки човек има свой уникален план, наследен от родителите, съставен от около 25 000 гена, групирани в 23 хромозомни двойки, които се намират във всяка клетка от човешкото тяло. Именно тези клетки определят дали ще усвояваме мазнините и въглехидратите добре или не, дали ще изграждаме мускулна маса бързо или не и кой е най-добрият начин да тренираме тялото си. След като не можем да променим своето ДНК, можем да променим диетата и упражненията, които правим, така че да се възползваме максимално от генетичните си дадености.
Във Великобритания се намира лаборатория, специализирана в изследвания, свързани със спортуването. Тя извършва тестове, с които разкрива генетичната информация на нашата физиология, както и предлага най-добрите режими за хранене и тренировки за постигане на оптимално състояние на тялото ни и добри спортни постижения. Достатъчно е да изпратим наш ДНК материал и скоро ще получим резултати, които може да ни изненадат. Ще разберем как усвояваме въглехидратите, до колко сме толерантни към лактозата и кафеина, дали абсорбираме добре витамините, антиоксидантите и омега 3-киселините, както и алкохола.
Другата част от информацията, която разкрива нашето ДНК, е свързана с фитнес профила ни. Получават се данни за аеробния ни капацитет (или VO2 max – максималното количество кислород, което използваме при голямо натоварване). Ако по генетично предопределение той е нисък, би могъл постепенно да се увеличи с постоянни тренировки и упражнения като плуване, бягане или вървене в планината. Тестът още разкрива кога мускулите ни работят най-пълноценно и кога сме най-силни. Това може да е при ексцентрични движения, когато мускулите се разтягат под тежестта на някакъв товар. Ако работим за релеф на бицепса, то движението, при което спускаме тежестта бавно от върха надолу, е ексцентричната част на това упражнение. Този тип ексцентрични упражнения помага да се предпазват сухожилията от наранявания, което също е генетично предопределено.
Нашето ДНК носи още полезна и интересна информация за възможностите на тялото ни, като например възможността му за възстановяване. Колкото тя е по-ниска, толкова по-дълго се налага да си почиваме между тренировките и по-големите натоварвания. На хората, които се упражняват всеки ден, може да се струва кощунство да почиват 72 часа, но ако генетичният им профил казва така, по-добре е да се слушат в него, защото иначе се стига до по-големи възпаления, които сериозно увеличават риска от наранявания.
Журналистката от „Ню Йорк Таймс“ Алекс Кучински си е направила експеримент, след като е получила резултатите от изследването на нейната ДНК. Един месец тя е спазвала всички предписания… наопаки. Тренирала е всеки ден до пълно изтощение, изпълнявала е упражнения, обратни на тези, които са препоръчани за нея, пиела е витамини и напитки, които не усвоява добре. В резултат, кръвното ú налягане се е повишило до степен на хипертония, стомахът ú се е подул и е наддала на тегло, но не откъм мускули.
През следващия месец коренно е променила всичко и е започнала стриктно да изпълнява препоръките на екипа от лабораторията. Тя е яла храни и пила напитки, които усвоява добре, тренирала с оптималните за тялото ú упражнения и почивала необходимото време между тях. В следствие на това кръвното ú налягане е спаднало, стомахът ú се е успокоил и е подобрила резултата си от бягането на километрите си с цяла минута.
Макар нашата ДНК да може да се разглежда като ръководство за употреба на тялото ни, е важно да се знае, че гените ни също имат нужда от инструкции и насочвания какво да правят. От нас зависи да им помагаме и да се вслушваме в тях, така че тялото ни да върши работата си максимално добре. Дори и това да означава, че е по-здравословно да си подремваме по-често и да пием по едно мартини преди лягане (заради холестерола, разбира се). И за всички ще е по-добре, ако най-накрая се примирим, че каквото и да правим, никога няма да станем Григор Димитров или Ивет Лалова.
